WEM Market Pulse/Февруари 2026 – Първи уроци за пазарната волатилност

“Не всичко, което блести, е злато?”

Стоковите пазари приключиха първия месец на 2026 г. с движение, което ще остане в историята. Цените на благородните метали, най-вече златото и среброто, отбелязаха двуцифрени процентни спадове в рамките на два търговски дни. Изключителният характер на това събитие се подчертава от факта, че индикаторите за волатилност на цената на златото скочиха до най-високите си нива от времето на пандемията насам.

Тази необичайна волатилност се пренесе от стоковия сектор към други класове активи, включително криптовалутите и фондовите пазари. Въпреки това, до третия и четвъртия търговски ден ситуацията започна да се стабилизира, както показаха сигналите от пазара на дребно, където рязкото понижение в цената на златото основно стимулира покупки от страна на индивидуални инвеститори. Това напомни сценария от предходната седмица, когато шумът в социалните мрежи около потенциалната окупация на Гренландия предизвика шок на фондовите пазари, но търсенето от страна на инвеститорите на дребно сякаш предвиди отстъплението, което в крайна сметка беше демонстрирано от администрацията на САЩ в изказването ѝ на Световния икономически форум в Давос (WEM Research предостави коментар на живо, като записът е наличен тук).

Както отбелязахме в предишния си доклад, 2026 г. се очертава като година, характеризираща се с повишени геополитически рискове. Външните шокове, особено тези, породени от геополитически фактори, обикновено оказват краткосрочно въздействие върху финансовите пазари. Това не изключва възможността те да предизвикат по-съществени корекции, които са напълно очаквани след достигането на нови исторически върхове. Следователно 2026 г. ще изисква инвеститорите да бъдат подготвени за по-честа поява на волатилност.

Епизодът със златото (и среброто) в края на януари и началото на февруари е навременно напомняне за необходимостта от достатъчно дългосрочен инвестиционен хоризонт, както и подходяща толерантност към пазарен риск. Още по-важно е, че той подчертава значението на разграничаването между краткосрочната динамика, движена от тълпата, и промените в структурните фундаментални фактори, които са двигател на преобладаващата тенденция. Това важи дори в случаи, когато темпото на тенденцията изглежда прекомерно – както се видя от многопроцентните дневни ръстове, наблюдавани особено през втората половина на януари.

Както подчертахме редовния ни анализ „Графика на седмицата“ (виж тук), мащабът на поскъпването на благородните метали, включително златото, изглеждаше преувеличен от историческа перспектива след януари. В прехода между годините общата капитализация на златото спрямо паричното предлагане M2 в САЩ достигна най-високото си ниво от 30-те години на ХХ век насам (171%).

Това също породи опасения относно ускорения темп, с който златото и другите благородни метали поскъпнаха през януари 2026 г. Рязката корекция в последните два търговски дни на януари беше допълнително подсилена от спекулации, че обявеният наследник на председателя на Фед няма да следва толкова разхлабена парична политика, каквато изглеждаше вероятна на фона на критичната кампания на Белия дом срещу настоящия председател на Фед Джером Пауъл.

Затова е разумно да се разгледа отново целият спектър от структурни фактори, които допринесоха за миналогодишното рали на златото (и косвено – на други благородни метали).

През последните години централните банки по света засилиха покупките си на злато. Според Световния съвет по златото (World Gold Council), в периода 2022–2024 г. те са придобивали средно над 1 000 тона годишно (над 800 тона през 2025 г.), в сравнение със средно над 400 тона годишно в периода 2010–2021 г.

Продължаващият конфликт след руското нахлуване в Украйна, началото на търговските войни на САЩ с основни търговски партньори, въздушните удари срещу ядрената програма на Иран и напрегнатите вътрешнополитически ситуации в най-големите икономики на Европа през миналата година отново подчертаха как нарастващото геополитическо напрежение увеличава търсенето на злато. Новогодишните събития във Венецуела и масовите протести срещу управляващия режим в Иран затвърдиха значимостта на този аргумент още в началото на годината.

В инвестиционната среда на миналия век беше валидно правило, че при повишени икономически или геополитически рискове инвеститорите търсят убежище в т.нар. „активи убежища“ – такива, които са устойчиви на неблагоприятни влияния. Сред най-изявените бяха държавните облигации на най-големите икономики с най-високи инвестиционни рейтинги, особено американските държавни ценни книжа (US Treasuries).

Няколко ключови политически решения на новата администрация (освен митата, включително значителни данъчни намаления) представляват сериозни рискове за средносрочната фискална устойчивост и устойчивостта на дълга в САЩ. Освен това реториката около планираното приключване на мандата на централната банка поставя въпроси относно досега ефективния баланс между фискалната и паричната политика. В такава среда златото (и други благородни метали) се утвърди като основното останало „сигурно убежище“.

Гореспоменатото разхлабване на фискалната политика, не само в САЩ, но и глобално, в комбинация с последните преживявания на внезапни шокове в предлагането на енергийни и селскостопански стоки, засили страховете относно бъдещата устойчивост на инфлацията. Инфлационният натиск е класически двигател на търсенето на злато, предвид ограниченията в неговото предлагане.

Подобни опасения съществуват и относно структурно увеличените бюджетни дефицити, които може да не са толкова лесни за ограничаване, както видяхме в Словакия през последните три години. В същото време нарастват притесненията, че освен инфлацията, в крайна сметка може да няма друга алтернатива освен т.нар. монетизация на публичния дълг, т.е. изкупуване на облигации за балансите на централните банки. Това е свързано и с т.нар. процес на дедоларизация – общото отслабване на щатския долар не само спрямо други валути, но и процесът на диверсификация на валутните резерви. През последните години се наблюдава обратно пропорционална връзка между отслабването на долара и поскъпването на благородните метали.

Разпространението на борсово търгуваните фондове (ETF) подобри достъпа на инвеститорите на дребно до инвестиции в злато. Масовите капиталови потоци от малки инвеститори към тези ETF-и бяха сред най-забележимите фактори за ръста в цената на златото.

Макар този фактор да може да бъде временен, настоящите ограничения при увеличаването на производството от съществуващи златни мини представляват ключови определящи фактори за динамиката на цената на златото. Миналогодишното понижение на лихвените проценти в долари, заедно с очакванията за продължаваща стимулираща парична политика, или дори допълнителни намаления на лихвите, засили икономическата несигурност, а т.нар. „търговия по обезценяване“ (пренасочване на капитал от фиатни валути към материални активи, включително благородни метали) допълва набора от основни аргументи, стоящи зад ралито на златото през последните години.

Повечето от тези фактори са структурни, а не циклични по своя характер. Много от тях остават актуални и тази година, макар да съществуват въпроси относно тяхната интензивност и времеви хоризонт. Въпреки това прекомерно бързото поскъпване през януари само за няколко дни напомня, че инвеститорите трябва да очакват периодични корекции дори на пазарите на благородни метали. Предвид нивата на ликвидност и широкия интерес, който стоковите пазари привлякоха от началото на руската инвазия, подобни корекции могат да достигат мащаби като този от 30 януари 2026 г., когато цените се промениха с почти 8% в рамките на 30 минути. От гледна точка на ХХ век това представлява исторически безпрецедентно колебание за пазарите на благородни метали.

В началото на миналата седмица инвестиционната банка Goldman Sachs препоръча на клиентите си да реализират печалби от предходното поскъпване, като едновременно с това повиши прогнозата си за цената на златото към края на годината до 5 400 долара. Тази седмица, след рязката корекция на границата между януари и февруари, JP Morgan потвърди очакването си за покачване на цената на златото до 6 300 долара до края на годината. През последните години, на фона на широкообхватното поскъпване на активите, пасивното инвестиране, чрез покупки на индексни ETF-и и следване на възходящата тенденция на практически всички пазари, значително увеличи популярността си.

Следователно рязката волатилност в цените на благородните метали през последните две седмици представлява важно напомняне, че 2026 г., не на последно място заради геополитическото напрежение, може да бъде година на необичайно висока пазарна нестабилност. Миналогодишният „Ден на освобождението“ през април послужи като подобно предупреждение. В такава среда значението на активното и професионално управление на портфейлите нараства.

Януарските многопроцентни дневни ръстове напомнят за добре познатия анекдот от Уолстрийт: когато дори човекът, който почиства обувки, започне да предлага инвестиционни съвети, е време за повишено внимание.